Тридесет и четвърта глава

 

Когато се съблича повече от тяло

 

Понякога съм имал чувството, че усещам топлината по поставения върху бедрата й лаптоп, докато ме чете в леглото, а срещата ни всъщност е била стотици пъти по-интимна, отколкото могат да познаят телата и само телата.

 

През очите й, някъде в душата, където тръпките са разголени клони и могат да наранят, но обикновено само галят върхове едва докосвайки повърхността, от вътрешна страна на кожите.

 

Или сме някъде на онзи плаж, където душите могат да се покажат на светлината, а пясъкът е толкова чист и фин, че по-скоро е посипал се слънчев пърхут.

 

Растителността наоколо е гъста, екзотична е и дива, прилича на враждебна, а всъщност е рая на споделените желания.

 

В който няма личности и лична памет, а е среща на начала, преди мен, преди непознатата, която ме чете или която чета.

 

Откриваме близост и известна прилика, без да ни е съдено като тела да се срещнем, а и да се срещнем и дори да ги срещнем, ще е само завършека и формата, в която е заключена, като двеста грама море за спомен, онази приличаща на фантазии, но не по-малко реална, макар и всепоглъщаща всемирна еротика. Откраднато едно – единствено отхапване от гора пълна с плодовете на познаването. Тръпчивият вкус, като доказателство за истина, която дори не се нуждае от доказателство.

 

Когато душата се съблича на онзи плаж, стъпалата й парят, а морето е настръхнало от пирани, всяка пролука в гъсталаците наоколо е зеница.

 

Когато душата се съблича, блестят капки по наболите върхове на мъха по праскова.

 

Може да е одраскана и да се стича кръв, а струйката й неусетно да ферментира под слънчевите лъчи, за да се превърне в отрова или вино, в билкова квас, по-силна от всяка химическа комбинация.

 

Често спасителна, за напуканите устни, които пият с очи. Които с мисли могат да докосват от разстояние.

 

Когато душата се съблича е партньорка на хиляди други. Видими и невидими за нея. Усещащи или не допира си. Танцуващи като нимфи, потъващи една в друга. Губещи и приемащи различни форми.

 

И еротизма е по-остър от този на най-разюзданото прегрешение и изглежда по-дръзко, а е най-невинното причастие.

  

Но винаги ще има някой, който да опита, с камъни да я убие.