Тридесета глава

 

Иска ми се да живея в любов – не в непрестанна война

 

Писна ми от препирни и сблъсъци. Запотени лица и морави бузи. Вени избили над слепоочията, остри думи и интелектуални фарсове.

 

Всеки тръгнал да оправя света. Ту самотен воин, ту шайка, комита с чета и без чета, чета с предател и без предател. Корсар или обикновен уличен бабаит. Този мрази християнството, онзи мрази онези които мразят християнството. Този – циганите. Този тези които мразили циганите. Чува се глас по-стар и от самият расизъм: “Аз пък мразя расизма и негрите!” Ненавиждам част от рекламите, когато съм принуден да слушам чалга се моля да не ми дадат някога разрешение за носене на оръжие, че съм непредвидим. Смешен съм си. Сега съм си смешен. Защото си мислех, че на някой му пука. Е, трябва ли да му пука! Щеше ли да ми хареса да му пука! Не, нямаше да ми хареса, даже никак!

 

Не съм критерии за оправия на света! И май не воюваме за оправията, а заради спорта.

 

Иде реч за форумите! Тропаш с юмрук по масата, блъскаш с краче, намираш слабости в словореда или изказа на другия. Правиш се на тотален глупак да го объркаш, защото и той прави същото.

 

В литературните сайтове още по-зле. Пълно е с непризнати гении, интелектуалци пред които света трябва да свие колене и е върховна проява на нечистоплътност, че непретенциозното ти произведение е публикувано до гениалните му творби. Кърши китка и изписва на кирилица чуждици, чийто смисъл, колкото и да ти е необходим преводач все пак схващаш, а смисъла е, че в тях няма кой знае какъв смисъл. Не, че си се обадил, но това не пречи на две или три истерични фенки, да ти замахат с пръст, че постъпваш кощунствено, че разстройваш великия мислител. Вдига ти се адреналина и понякога пишеш неща, които не си е заслужавало да бъдат написани.

 

Да беше сайт за запознанства или поне официално да минаваше за такъв, да се държиш според концепцията му, да се помъчиш да се запознаеш, да се сближиш, да покажеш истинския себе си, за да не те упрекват в личностни отклонения, но си влязъл в нещо, което би трябвало да е литературен сайт. На всичкото отгоре как да обясниш, че меренето на интелектуално достойнство, не е литературна критика, след като се е превърнало в традиция.

 

И заслужава ли си? За себе си реших, че съм твърде уморен, живота е кратък, утринта галеща. Разполагам с малко време, пръстите ми желаят да пишат и да галят. Устните ми да целуват, кожата ми да лудува.

 

Не пиша за избрани, нито ще открия тайната за смисъла на живота. Отдавна съм приел, че е 35, а отговора е погрешен.

 

На някой може да му е приятно да се обижда и да му капе пяна от устата, но работя в строителна фирма. По цял ден си го правя. Сладко е да си псуваш. Особено, когато никой не го взима на сериозно и най-много да ти отвърне със същото. Освен неодушевените предмети, чиято майка също споменаваш, което ако се разгледа сериозно...понеже е собствената ти ръка...си е почти идейно, не е престъпно и си прилича доста на прекомерните интелектуални претенции за високата идейност на тежко товарното ти произведение, което ти дава правото да плюеш плебеите около себе си, а това да минава за литературна критика.

 

Без мен. Не разбирам от политика, в ъндърграунда съм – значи и от общество, не искам да тровя със заразата на падението си никой.

 

Имам си блог, той ми дава правото, да си пиша както дУша ми иска. Без да уча, поучавам. Без да се мъча да поправям света, защото току виж, станал по мой образ и подобие. Ще оставя поривите си, ще оставя желанието си. И крайно време е ще започна онзи стар проект.

 

Фриволните разкази. Все ми се въртеше в главата, вече години. От времето в което продавах вестници.

 

Силно подчертаната сексуалност в заглавията ще е заявка, че това не е сериозна литература, че е част от субкултурата, която разбира се, не претендира за интелектуалност и високи критерии.

 

Имам си нишата, имам си идеята. В ничие пространство няма да влизам.

 

Искам да живея в любов, а не в непрестанна война.

 

Да, ама тези ми сметки бяха погрешни!

 

Истинската война тепърва ме очакваше.

 

Фриволните разкази не бяха безсрамни със сексуалността в себе си, а с успеха си!