Двадесет и пета глава

 

Псевдоморалистите

 

Колко лесно е да кажеш: “беден съм защото съм честен”, когато истината е: “честен съм защото съм беден”.

 

Колко лесно е да кажеш: “нямам любовница защото държа на семейните ценности”, когато по-вярно би било: “държа на семейните ценности, защото нямам любовница”.

 

Нито честният ще изтъкне бедността си като доказателство за своята честност. Нито държащият на семейните ценности като доказателство за принципите си, липсата на любовница.

 

Защото в първият като, че ли се прокрадва съжаление, че не може да мами и при първа възможност би го направил. При вторият, ясно се разбира, че не е наясно със силата на изкушението. Принципен човек, би се страхувал да не предизвика дявола, най-малко. А ако е толкова добре познаващ принципите си, едва ли би ги надценявал. Защото и държащ на семейните ценности мъж, при това много стабилен, много силен в моралните си убеждения се е чувствал като перце на ураган със своят принцип пред фаталното влечение. И не става въпрос за единичен случай. И доколкото съм запознат с принципни, предпочитат да се молят да не им се случва или суеверно да потропват на дърво, вместо да надценяват на думи принципите си.

 

Колко лесно е да кажеш: “не съм избягал, защото обичам родината си”, когато по-коректно би било: “обичам родината си, защото не съм избягал”. Защото те е било страх от онова неизвестното или не е било страх, а реална оценка на способностите ти, която би ти направила чест, ако не се срамуваше от липсата на някои, които все пак те правят онова което си.

 

Колко лесно е да каже: “не бих си сложила такава поличка, защото не съм уличница”, когато истината е по-проста: потиска те, че не ти отива. И в повечето случай, повече те потиска, отколкото не ти отива.

 

“Ама аз не бих разказала така, за любовника си! Ама, че е кучка тая! Перверзница, мръсница! Това не е жена!

 

Само, че ти се иска да разкажеш. Грабнала ти е думите. Има същата история. Твоята. Чувстваш я близка, но тя си е сложила “късата рокля”, показала е малко повече от себе си. Да, скрита за никнейм, лицето си зад аватар, но това прави разголената й душа, още по-разголена. Някак загадъчно, като истинска дама е показала тези проценти голота, които усилват изкушението на скришните.

 

Колко лесно е да обвиниш смелостта, която адски ти липсва за да бъдеш, което желаеш: липса на морал. Почти толкова лесно е, колкото голтака изпил пенсията на майка си в кръчмата, да обвини в липса на морал, всички по-богати понеже са крадци, а понеже всички са по-богати, следва, че всички са крадци. Почти толкова лесно е, колкото мъчения от пубертетски фантазии по комшийката си мъж, да обвини и нея и приятеля й в потъпкващи семейните ценности, понеже се срещат открито. Нищо, че тя е мома, а за него вече цяла махала говори, че е пред развод, по други причини.

 

Всички се присмиваме на лисицата на Езоп, а колко е трудно да приемем, че всеки си има киселото грозде, че ако с хитра лисича усмивка се обърнеш към себе си, смигнеш си и кажеш: “кисело ми е” е достатъчно и повече от това, да киселеят като неопитано грозде мислите ти и думите ти и всичко онова което не можеш да си позволиш ден и нощ да сочиш като порочно.

 

Всички знаем думите на Иисус за гредата в окото и сламката в окото на брата си, а не преставаме да я търсим сламката и дори да я наричаме: “критика”, когато тази сламка си е лично спасение, в бурното море на собственото ни чувство за вина.

  

Колко лесно е да кажеш: “не бих доближил онази, защото е кучка.”, когато истината е, че онези които наричаш “кучки” не биха те доближили. Колко лесно е да кажеш: “кучка е, но не бих и го казал в очите, защото съм състрадателен”, а истината е, че нямаш кураж и за това. Нищо, тя е избрала: Проклятието блогър. Можеш да й го кажеш в блога, анонимно. Или полуанонимно. За нейно добро, за да я научиш на морал.

  

Нищо, че преди векове Ларушфуко е казал: “Най-често нашите добродетели са скрити наши пороци”, ти си наясно, че си добродетелен, толкова добродетелен, че имаш правото да застанеш като всеобщ морален арбитър.

  

И да раздаваш присъди на всеки, който е имал безсрамието да бъде откровен. И да изпише душата си в собствения си блог. Изтъкни колко си добродетелен, като посочиш колко е неморален.

 

Имай в предвид, че тук в блога се посочи като безсрамие дори красотата в погледа на една от добрите разказвачки. Стига да си достатъчно напорист в едно обвинение, все ще минеш за добродетелен, въз основа на него.

  

Нищо, че от времето на Ларушфуко са минали векове, светът не е достатъчно поумнял за да види зад изтъкнатите добродетели, скритите пороци.