Двадесет и четвърта глава

 

Еротиката в блога

 

Понеже я има и в живота. И е живота. В Словото и се е напоила в Словото, сякаш с аромата си. Има си задръжките, има си боязънта. Болките си има и проблемите. Понеже е красива. И желана. Спасителна утеха е била и в кризи с каквито, ако се сравни настоящата, ще прилича на смешка. Поезия е на тела, а пулсовете се римуват, допълват празнотите между себе си и тя е изписала и изписана в толкова библейски пасажи, че само, ако се отделят от Святата книга ще напълнят поне два обемисти тома. Понеже вълнува всеки, независимо от цвят на политическа позиция, кожа или принадлежност към футболен фен клуб. Понеже няма социално положение усещането към нея, а беден и богат са еднакво зависими от нея и откриват една и съща свобода в тръпката й.

 

Понеже прилича на пролет.

 

Понеже все за кучка минава, а като ангел посреща. Понеже се краси със забраните си, носи веригите им, като накити. Понеже е полуда, но полуда в която откриваме мъдрост. Понеже е повече и от самата мъдрост.

 

И е дива, и е природа. Но знае да пише и да чете. При това говори много по-мъдро от дребната клюка и интрижката около себе си.

 

Понеже не е рекламно парче, каквото я виждаме на билбордовете. Нито е месо на килограм, с бандерола и ниската си себестойност, а е трепет и свобода. И е немислимо да има трепет и свобода, ако е завързана на панделка в думите. Или на моряшки възел. Ако е забранена. Ако е нацапана с кални приказки. Заключена дълбоко в умовете ни.

 

Понеже е виталната енергия на думите я има в блога, а темите й са почти винаги от най-четените.

 

Защото в нея всеки открива нещо от себе си.

 

Защото нямаме невинността на животните, за да я съблечем и от мислите си, които само я опорочават, също тъй както дрехите опорочават телата ни, но от каквото дрехите ни пазят телата ни, от туй мислите ни я пазят. А мислите са в думи, нали?

 

Еротичното изживяване разказва много повече за човека, отколкото мислите му. В тях е далеч по-подражателен на културата: наследената от вековете или масовизираната, ситно смляната каша, която е лесна за поглъщане, но и капе от лъжичката, а после така полепва, че е трудна за изчистване. Еротичното изживяване е вън от невротичното време, хаоса от условности и съображения, само по себе си: кръщение с невинност. Усещане за природа. И мястото на човек в средата й. Все още не е обложено със задължителни данъци, нито пък е генно модифицирано. Като слънчевите лъчи е, достъпни за всекиго.

 

Марките на дрехите ни правят различни. Без дрехи класите чезнат, а истинската Класа е вроденото умение да бъдеш нежен и получаваш любов.

 

Думите търсят красотата й, както погледите красота в самия живот. Естество им е да я откриват, да споделят споделимото. Да бъдеш себе си в действителното си усещане за нея, защото в действителното отношение за нея е твоята действителност. Събличайки я с думите, събличаш душата си, а душата е отражение на природата и на времето в което живееш, плюс твоята свобода между тях.