Двадесет и първа глава

 

Блогът – изкуството като живот

 

Странно звучи, но случвало ли ти се е да осъзнаеш, колко красиво живееш, само защото очакваш да разкажеш за това свое лично изживяване и да впечатлиш друг. Да обърнеш внимание на нещо незначително и краткотрайно, което иначе би се изплъзнало по сетивата, без дори да докосне разума. Да усетиш, че въздуха ти гали дробовете, само за да напишеш по-късно:

“Въздухът ми галеше дробовете!” 

Или да забележиш, че луната е по-червена, само за да напишеш после:

“Луната е по-червена!”

Нещо тривиално, нещо което е изписвано милиарди пъти, но сякаш ти се случва за първи път.  

Случвало ли се е да гледаш паяжината на стената като метафора, само да запиташ по-късно: 

“Умът плете своята паяжина от мисли, които с утрото трябва да изметем от съзнанието ни, за да е свежо и да можем да поканим в него гости.”

 

Случвало ли ти се е, жените с настъпващият следващ ден, да станат по-високи от предишният, защото си открил някакъв детски спомен, който е съживил за известно време палавото дете, което му е трудно да заспи. И колкото и странно да ти е, да се наслаждаваш на това впечатление, защото знаеш, че ще го напишеш, ще разкажеш за него на някого и той ще се радва с теб, ще открие сходен спомен в живота си. Всъщност, твоите думи ще са пробудили този спомен, както неговите често са пробуждали в теб.

  

Случвало ли ти се е с по-голяма наслада от всеки път да тръгваш на пътуване, близко или далечно, служебно, екскурзия или просто така. И без друго обичаш да пътуваш, но сега е по-гъделичкащо и вълнуващо от всякога, само защото знаеш, че ще разкажеш, ще публикуваш снимки и те сърбят очите, защото искат да хванат всичко във фотоапарата, защото интересните неща са стотици пъти повече от преди.

  

Когато сме настроени да споделим, грабим от действителността далеч повече като изживяване. Защото в нас не сме сами: в нас са и нашите читатели, посетители, приятели, усещаме как хиляди очи надникват през нашите, хиляди уши слушат през нашите, хиляди кожи са докосвани чрез нашите. Тъй като тази сладост или горчилка, ще бъде споделена, ще бъде съпреживяна, доколкото е възможно.

  

А това е изкуство!

  

Изкуството като живот. Живеейки правиш изкуство.

  

Това са личните дневници в блога.