Втора глава

 

Политическите ултраси

 

Той не е задължително привърженик на крайно политическо формирование, но задължително е краен привърженик на политическо формирование.

Няма да го нарека фанатик, защото едва ли би закрил амбразура с гърдите си, освен може би при масови размирици или събития, когато всички, с малки изключения мислим, че и действаме като ултраси, позволили за добро или зло психозата да ни овладее и мисли вместо разума ни.

Не говоря за човек с ясна гражданска позиция, който ясно съзнава мястото й в определена идеологическа платформа, реализацията й и личната си свобода в нея. Говоря за човек, за който идеологическата платформа е нещо като футболен екип, който “неговия отбор” носи, който трябва да аплодира, да насърчава дори и в грешките, но още по-важно е да освирква противниковия, да показва неприлични жестове на “отсрещната агитка” и ако може да влезе в схватка с нея.

По стадионите, разни незрели типове го правят с вериги, боксове, с бутилки, голи ръце.

Из интернет, подобни го правят с единствено възможното: думите. Ако отстрани се чете мълчаливо една подобна “дискусия” си прилича точно на пердах между футболни фенове.

В нея човек, обаче може да се озове и без да е подозирал. Случайно е изпуснал на неподходящото за него място, че е останал без работа. Нищо повече, интересува го само има ли други в положението му. Веднага като “лошото ченге” се появява агресивен никнейм и започва да му крещи: “Ти какво, ние ли искаш да те храним! Стига си ревал и си упреквал демокрацията и политиците! Все другите ти виновни!” Да подчертая, че упрек към политиците е липсвал, а на човечеца, най-възможно, последното което би му хрумнало е да упрекне “демокрацията”, но веднага се е поява “доброто ченге”, което казва на лошото да не се държи така, че “човек може да остане без работа, но не бива да пише във форумите, а да си потърси щом е толкова притеснено.” Нека вметна, че човека дори не е казал, че е притеснен, а просто, че е останал без работа и го интересува има ли и други. Той прави опит да обясни на втория, но в това време вече се е намесил и трети:

“Да потърси в други грешките, не в демокрацията, а в тези които защитава, че пише такива теми!”

Най-вероятно новака мига объркано пред монитора и стига до заключението, че явно са далеч повече от колкото е подозирал нямащите работа. Докато анализира положението, вече се е раздразнил, че му вмятат думи, които не е написал, зачервил се е и дори да не е имал никога нищо против демокрацията и да е смятал безработицата за тежък социален проблем, сега решава, че е така.

Още е прекалено стреснат и търси думите си, а пръстите му вече го сърбят и всеки миг ще се излеят по клавиатурата, но отново е изпреварен:

“Прав е човека, че безработицата е критична, че ще ни изведе отново на улиците с червени знамена, а вас позорна стена ви чака безумци!”

“Появи се поредният червен пенсионер!”

“Фашист!”

Новакът нищо повече не е успял да каже, темата му е заключена от модератора. Така и не успя да попита дали него нарекоха “червен пенсионер” или “червеният пенсионер”, тъй коварно се възползва от темата, за да изправи пред “позорната стена” политическите си опоненти.

Хем го сърбят пръстите за следваща тема, че тези са събудили боеца в него. Хем е по-добре да влезне в jakobsa, нищо, че разчита на нещо далеч по-сигурно и че ако го нямаше онова изобщо не би изгубил онази ценна минута за да пуска подобна тема. Знае, че скоро пак ще работи, но вече му се струва, че да си без работа и да не си търсиш такава е много левичарски.

Нека да кажем, че тук става въпрос за един практичен човек със светла същност, човек който не му е и минало през ум, наистина да “изплаче”.

Няма как да не се попитам, а няма ли сълзи в България или някой правото да ги изпише. Срамно ли е? Е! И на всичко отгоре: политически натоварено.

Политически натоварен е и секса.

В същият форум, в друга категория, шестнадесетгодишно момиче пише, че не е сигурно дали приятеля й я пази достатъчно.

Следват, възмутени възгласи: “Накъде е тръгнал света!” “Американските филми са виновни!” “Видяхте ли от много свобода!” И веднага срещу действието – противодействие: “Ами преди десети ноември не правиха ли секс малолетните?” “Даже повече, ама повече се криехме и това е резултат на ниската сексуална култура натрупала се през годините в които беше забранено да се говори за секс.”

“Кой пък е забранявал?” и оттук – нататък темата преминава в препирня бил ли е забранен или не секса по “Байтошово”

От по убедителните реторично разбираме, че бил и ние сме се пръкнали от големия взрив. Само, момичето дето не получи отговори на въпросите си, но пък остана с убеждението, че да се говори за секс е обществено – упадъчно, резултат от процесите през последните двадесет години.

Истински бисер:

“Щом е останала девствена до двадесет години, значи служи на някаква идеология, не я знам каква е, но ограничава свободата на моята.”

Това не е написано от фолк – певица, а от жена на средна възраст, с приличен живот отвъд океана, представяща се като десничарка из форума, за който иде реч.

И това е типичният климат на един форум. Откриването на враждебни политически мотиви във всичко споделено, независимо в какъв план от живота.

Няма да се спирам и на формираните групички, на назидателното махане на пръст, на даването на непотърсени съвети, все такива радости, които сполетяват търсещ отговор на съвсем друг въпрос човек е поставил като тема.

Само и аз, подобно американската ми приятелка, която писа, че една непозната й жена, ограничавала свободата й щом не е правила секс до двадесет години, реших, че ако в тези форуми има свобода на словото, то това не е моята свобода.

С какво блоговете превъзхождат форумите? Светлината от прожектора е основно върху поставената лична позиция, а не върху опонирането й. Ясно е, че е дадено на всеки човек правото да си списва дневника, а на който му харесва – да не чете.

Защото човек има правото да заяви себе си. Защото: “Човек, започва оттам където бунтовно заявява своята свобода” И не съм го писал аз, а Достоевски.

Нещо, което мнозина, не само част от политическите ултраси, така и не разбраха.

Лошото: немалко не издържаха на агресивното им поведение. Доброто: вижда се в коментарите от страни, ясно се вижда, че приличат по-скоро на натрапници. Влезли в чужд дом, опитващи се да държат тон на домакина.