Дванадесета глава

 

Тролите

 

Хейтър и трол едно и също ли е? Хм, не съвсем.

 

Едно от многобройните лица на трола, един от многобройните му мотиви и начала е хейтърът и хейтърството. В интернет среда хейтърът е трол, но тролът не е задължително хейтър. Хейтърът се води от омразата, независимо дали е толкова силна, срещу която не може да се пребори или е личен избор.

 

 

Тролът не винаги изпитва каквато и да е било омраза, нито пък, ако изпитва, тя е водеща в действията му или делата му.

 

 

Световната практика познава масирани атаки, добре организирани, професионално изпълнени, с цел да бъде срината система или дискредитиран сайт. Да се създаде смут и недоверие, да се попречи на евентуална опасност за нечии големи интереси. Подобно Алиса от страната на чудесата, вярвам на шест невъзможни неща преди закуска, но не и че подобна конспиративна игра е лесна за доказване. А понеже всички живеем в тази страна, сме наясно кога ще получим отговор за нещо трудно за доказване, което би засегнало големи интереси. Така че горните редове бяха по-скоро с информативна цел. Винаги ще си останат съмненията, че професионални идеолози и агенти от Татово, както и техни приемници, са внедрени в интернет като тъй наречените “виртуални булдози”, за да стопират, доколкото е възможно, разрастването и разпространението на зловредни и опасни мисли в мрежовата среда. Естествено е да създават хаос, създавайки и подкрепяйки тролите и тролирането.

 

Но да оставим настрана конспиративното. Едва ли нещо ще се докаже, а дори и да е вярно, става въпрос пак само за едно от лицата на трола. Ако има “виртуален булдог” (внедрен агент – идеолог), то той е трол, но тролът не е задължително “виртуален булдог”.

  

Вече съм достатъчно години в интернет, за да имам основание да смятам, че тролът не съзнава напълно какво прави. Не поставя ясни граници между зло и добро. Той не си дава сметка, че може да нарани, че човекът, който плаща с болка жестокото му развлечение, не заслужава подобно страдание.

  

В други случаи се тролира от приятелска солидарност. Често става въпрос за въвличане в интрига срещу човек, за който тролът е научил от приятели неща, заради които онзи си заслужава страданието.

  

Има и случаи, когато тролът е твърдо убеден. Той е един странен бунтовник без кауза или със странна и неразбираема кауза, която нападнатият от него юзър никога, никога няма да разбере. За този тип трол съм оптимист. Това се надраства.

  

Има и троли, които не само мразят, а обичат онзи, на когото причиняват болка. Всъщност обичат си хората по свой собствен начин. Като този на средностатистическия “мъж с кални обувки”, който ще разплаче жена си поне три пъти за една вечер, ще я нарече с всевъзможни обидни имена, може и да я набие, а после ще се кълне и ще е искрен като казва, че я обича.

  

Има сред тролите и подражатели. Разбрали са, че е модно да бъдеш лош в мрежата, а най-евтиният начин да бъдеш модерен е да откриваш в мрежата лошотия. И без да мразиш истински, както хейтъра.

 

Има го сред тролите и Лудият шапкар. Нямам конкретен, знам, че го има. Споменах вече Алиса. Спомняте ли си какво направи Лудият шапкар? Започна да се шегува с лицемерието на хората около кралицата, за да открият истинските си лица, тя да заповяда да ги обезглавят, че да ги разбунтува срещу нея. Ироничният бунтовен елемент, който е въртял историята от как свят светува.

  

Да, има го и Лудият шапкар, но на всеки двеста хиляди, мислещи се за него, въобразяващи си, че е той, само един е истинският.

  

И наистина е много, много луд.

 

Но на него ще се спра в друга глава.