Десета глава

 

Хейтърите – 3 или лошото на добрата модерация

 

Имал съм нужда от кална баня.

 

С навлизането в блога, разбрах колко лоши страни на живота ми е спестила добрата модерация от форумите и литературните сайтове.

 

За добро, но и за зло. С някои истини трябва да се научим да живеем. Прикривайки някои нейни срамни страни, губим представа за целостта й.

 

Празнините изпълва въображението ни, а творенията му, понякога са доста по-уродливи от уродливата, но все пак поносима, че да бъде действителност, действителност.

 

Из другите места на интернет, модератора с цел да спаси дискусия е задължен да изтрие неща, написани с неуместен за нея, тон. Друг е въпроса, докъде сам си поставя границите, как прилага правата си и изпълнява задълженията си. Той е човек, със своите слабости, със своите предпочитания и субективизъм в оценките си. Но за да участва изобщо хейтър, трябва добре да подбира думите си. Това не го прави по-малко хейтър, но има кой да го пази от изкушението да се разкрие в истинската си същност.

 

И да изяви на бърза ръка истината за себе си.

 

Мъчил съм се да разбера човек. С какво съм го засегнал, с какво конкретната ми публикация го е вбесила, къде му е болката. Подозирал съм, че не ме е разбрал ясно, че е твърде претенциозен, перфекционист, припознал е свои черти в някой герой, натоварен е идеологически и е открил политика и там където няма. Какво ли не съм допущал, но не и това, че има толкова много хора, които са перманентно раздразнени от всичко.

 

В своят блог, сам си модератор и сам решаваш, кое да излезе и кое не. За броени дни ти се открива истина, която е била под носа ти с години, но понеже ти се е натрапвала друга в очите, не си я забелязал.

 

Трябваше да ме замерят известно време хейтърите с кал, че да си направя калната баня и да се измия от излишни съмнения и самообвинения, които дълбоко са били полепнали по мен в годините.

 

И като стана дума за модерация: да смятам, че тя е необходимо зло, все още е необходимо. А докато имаме нужда от подобни “злини”, че да се пазим от Злото, никога няма да сме наясно с голата истина.

 

Дори и да имахме разум да я проумеем.