Увод

 

Серията от постинги е по-скоро публицистична, но нейната цел не е да изложи конкретно и точно събитията за които ще стане въпрос. На места ще е размазано от художествени средства и художествена измислица, която няма да измени идеята, но се налага с цел да не се злепостави конкретен блогър. Нещо, което не желая.

Знам, че най-вероятно ще се обидят хора към които не ми е преминала и една лоша мисъл. Ще се разпознаят там, където не става дума за тях. Колкото и да ми се струва безсмислено, призовавам ви: не се разпознавайте сред нелицеприятните, защото те са обобщени образи на такива, на които нищо няма да им трепне.

Конкретни лица или никнейми ще спомена само с добро. Защото го заслужават.

Защо ми е да бъркам с пръсти в някои рани?

Защото е история. Защото няма как да се покаже и светлата страна на този конник на Апокалипсиса, на този предтеча на мечтаната от дълги векове Свобода на Словото: Блогването.

Защото, ако си прокълнат да си БЛОГЪР, то значи да си благословен да си СВОБОДЕН.

 

При всички случаи ще пропусна важни неща по тази неизчерпаема тема.

 

Надявам се да провокирам теми за размисъл, но преди всичко да съм толкова откровен и толкова свободен, колкото ми дава право:

 

ПРОКЛЯТИЕТО БЛОГЪР!