* ...Повечето от авторите, които предлагат дохода в „непроизводствената“ сфера да се изчислява съобразно броя на заетите в нея и дохода на един зает в материалното производство, отчитат, че там се влага по-сложен труд. Затова препоръчат той да бъде сведен към повече прост труд. Както може да се очаква, критериите за подобно свеждане нямат нищо общо с резултата, който обществото реално признава. Едни автори се придържат към образователния ценз като критерии за сложност (не е чудно, че и висшето образование, и научните титли, званията „заслужил“, „народен“ и т.н., които са подплатени с икономически и други привилегии, се превръщат в самоцел). Други автори предлагат сложността на труда да се определя не чрез резултата от него, а чрез необходимия продукт за въз- производството му. Агабабян пък приема, че за възпроизводството на сложния труд са необходими по-малко... калории. Той разработва цяла скала за диференциране на труда по сложност, съобразно калориите, необходими за неговото възпроизводство. Така той влиза в противоречие със собствената си теза, че икономическите отношения са иманентно присъщи на наричаната и от него „непроизводствена“ сфера, защото там се влага производителен труд, който създава стойност (доход). Ако това е така, подобен неикономически подход за формиране на създадения там доход няма нито теоретическо, нито практическо основание, дори при продуктите, които не се купуват и продават индивидуално, а се ползват чрез обществен и колективен абонамент...*