Автор: Стефан Кръстев

Описание: Разкази в поредици

Страници: 64

Издадена: януари 2010 г.

...

Аз искам да искаш да те искам. Не съм щерка на дявола, не че ми е неприятно да ме наричаш така, ако си поет. Безнадеждно ме търсиш в любовници, неизбежно ме откриваш в любимата. Топлина на насъщен хляб, залъгалка...

Искаш ли да го направим малко по-различно?

Просто да си поговорим. Знам колко е часа. Току-що ми позвъни и няма причини да ме лъже. На няколко часа път е оттук, а ние двамата имаме време за всичко. Виждаш ли лицето ми? Не, нали? Сянката на широкополата шапка пада така, че да виждаш копнежа си, а не мен. Знаеш много добре, че съм по-красива от него. Личи и в гласа ми, а и този планински въздух е така гъделичкащ... Иска ти се да я махна, а аз ти разрешавам да го направиш сам, със своята ръка. И все пак те съветвам да не разваляш магията.

Под нея съм тяло. Тяло, което можеш да имаш, ако пожелаеш. Да откраднеш като забранен плод. Да остане спомен и усещане за неповторимост, макар подобни спомени навярно имаш. Тяло можеш да имаш, но толкова трудно е вече да имаш видение... И ще ти кажа нещо: стойността ми е да бъда второто.